Февруари 2017 г.

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ?

Европейският енергиен съюз

Европейските граждани се нуждаят от сигурна, устойчива и достъпна електроенергия. Начинът ни на живот е такъв, че електроенергията е жизненоважна за предоставянето на съществени услуги от всекидневието, без които гражданите и предприятията не могат да действат. Нуждаем се от нея за осветление и отопление, за транспорта, за промишлеността. В допълнение към основните ни нужди електроенергията ни трябва, за да функционират пералните машини, компютрите, телевизорите и толкова други блага, от които понастоящем се възползваме почти без да се замисляме. При все това осигуряването на цялата енергия, която ни е нужна, на цена, която можем да си позволим, както сега, така и в бъдеще, не е толкова лесно. Основните ни проблеми са следните.

Свързаност на пазарите

За осигуряването на над половината от използваната от нас електроенергия ние зависим от вноса

Европейският съюз консумира една пета от енергията, произвеждана в света, но разполага с относително малко собствени резерви. Това значително се отразява върху икономиката ни. ЕС е най-големият вносител на електроенергия в света, внасяйки 53 % от своята електроенергия на цена от около 400 милиарда евро годишно.

Зависимостта ни от ограничен брой държави за целите на енергоснабдяването ни прави уязвими по отношение на прекъсванията на доставките. Бяхме свидетели на това в миналото, например когато някои държави бяха лишени от доставки на газ.

Нужно е да се обърнем към нови, възобновяеми и екологично чисти източници на енергия, като например електричество, генерирано от вятъра, водата и слънчевата светлина чрез използването на вятърни турбини, язовири и слънчеви панели.

Европа иска също така да остане конкурентоспособна в период, когато световните енергийни пазари преминават към по-чиста енергия. ЕС иска не само просто да се адаптира към този преход към екологично чиста енергия, но и да има водеща роля в него.

Не разполагаме с общоевропейска инфраструктура

Много от електропреносните мрежи и газопроводите са изградени за национални цели и не се свързват добре през границите. Електричеството и газта следва да могат да протичат безпрепятствено през мрежите, пресичащи територията на Европа.

Също така енергията трябва да бъде транспортирана, понякога през континенти или морета, до мястото на нейното потребление. Това налага наличието на мрежа от електроцентрали, които да са в състояние непрекъснато да произвеждат енергия десетилетия наред. Това ще рече, че са нужни солидни технически, логистични и финансови ресурси.

Въпреки това липсата на достъп до общоевропейски пазар възпира инвеститорите от влагането на инвестиции в енергийна инфраструктура. В резултат на това инвестициите в нови електроцентрали за подмяна на старите и неосъвременени такива биха могли да бъдат забавени.

КАКВО ПРАВИ ЕС ПО ВЪПРОСА?

Цели на ЕС за 2030 г. в областта на климата и енергетиката

От 2010 г. насам ЕС цели намаляването на емисиите си на парникови газове с поне 20 % до 2020 г., увеличаването на дела на възобновяемата енергия до поне 20 % от потреблението и постигането на икономии на енергия от 20 % или повече.

Чрез постигането на тези цели ЕС може да подпомогне борбата с изменението на климата и замърсяването на въздуха, да намали своята зависимост от чуждестранни изкопаеми горива и да запази достъпността на енергията за потребителите и предприятията.

Въз основа на постигнатия до момента напредък ЕС е на път да изпълни своята цел за дела на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. Делът на възобновяемата енергия вече достигна 16 % през 2014 г.

nПреход към екологично чиста икономика

Държавните или правителствените ръководители на ЕС се споразумяха също за цел от най-малко 27 % възобновяема енергия до 2030 г.

Страните от ЕС се споразумяха за цел от поне 27 % по отношение на енергийната ефективност до 2030 г. и намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 %.

През февруари 2015 г. Европейската комисия изложи своята енергийна стратегия, за да се гарантира, че ЕС е в състояние да посрещне предизвикателствата. Стратегията е насочена към пет ключови области:

  • гарантиране на снабдяването;
  • разширяване на вътрешния енергиен пазар;
  • повишена енергийна ефективност;
  • намаляване на емисиите;
  • научни изследвания и иновации.

Гарантиране на снабдяването

ЕС трябва да стане по-малко зависим от вноса на енергия от държави извън неговите граници. Това означава да използваме по-добре и по-ефективно нашите местни енергийни източници, като в същото време диверсифицираме другите източници и доставки.

През февруари 2016 г. Комисията представи пакет от мерки за енергийна сигурност, които ще сведат до минимум прекъсванията на доставките. С него за пръв път се въвежда принцип на солидарност, съгласно който като крайна мярка съседните държави членки ще спомогнат да се гарантира снабдяването с газ на домакинствата и основните социални услуги в случай на тежка криза.

Разширяване на вътрешния енергиен пазар

Електроенергията трябва да протича свободно в целия ЕС без каквито и да било технически или регулаторни пречки. Едва тогава доставчиците на електроенергия ще могат да се конкурират свободно и да предоставят най-добрите цени за електроенергия за домакинствата и предприятията. Безпрепятственият пренос ще улесни също така производството на повече енергия от възобновяеми източници.

През 2016 г. бяха предоставени 800 милиона евро за трансграничната енергийна инфраструктура по Механизма за свързване на Европа. За периода 2014 — 2020 г. бяха предоставени общо 5,35 милиарда евро.

Тези пари ще бъдат инвестирани в проекти, като например Balticconnector — първия газопровод, свързващ Финландия и Естония. Когато до 2020 г. газопроводът започне да функционира, този проект ще обединява източната част на Балтийския регион с останалата част от енергийния пазар на ЕС и така ще се сложи край на зависимостта на Финландия от един-единствен доставчик на газ.

Също така бяха отпуснати средства за изграждането на газопровода Midcat — когато бъде готов, той ще спомогне за интегрирането на пазарите на газ на Испания и Португалия с останалата част на Европа.

Повишена енергийна ефективност

Добър начин за намаляване на сметките за електроенергия и зависимостта на Европа от вноса на енергия е да се консумира по-малко от нея. Това означава, че всичко, което функционира въз основа на енергия — от автомобилите и пералните машини до отоплителните системи и офис оборудването — следва да бъде проектирано по такъв начин, че да използва по-малко енергия.

През ноември 2016 г. Комисията предложи „Чиста енергия за всички европейци“ — пакет за преразглеждане на законите с цел подпомагане на прехода към екологично чиста енергийна система. Този пакет включва действия за насърчаване на иновациите в областта на екологично чистата енергия, за саниране на сградите в Европа за постигане на по-висока енергийна ефективност и за подобряване на енергийната ефективност на продуктите и предоставяне на по-добра информация за потребителите.

Намаляване на емисиите

ЕС е поел ангажимент за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с поне 40 % до 2030 г., като същевременно протича модернизиране на икономиката на ЕС и създаване на работни места и растеж за всички европейски граждани.

Резултати във връзка с климата

ЕС изигра основна роля при постигането на глобално споразумение за справяне с изменението на климата през декември 2015 г. По време на Парижката конференция по въпросите на климата 195 правителства се споразумяха да ограничат глобалното затопляне далеч под 2 °C през този век. През октомври 2016 г. ЕС официално одобри споразумението, постигнато по време на Парижката конференция по въпросите на климата, и то влезе в сила през ноември. Това означава, че ЕС (и останалата част на света) трябва да предприемат необходимите действия за намаляването на емисиите.

През юли 2016 г. Комисията предложи задължителни годишни цели за емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. за транспорта, сградите, селското стопанство, отпадъците, земеползването и горското стопанство, както и стратегията за транспорт с ниски емисии.

Научни изследвания и иновации

В рамките на програмата на ЕС за научни изследвания за периода 2014 — 2020 г. близо 6 милиарда евро са предназначени за научни изследвания в областта на неядрената енергетика. През септември 2015 г. Комисията прие стратегическия план за енергетиката, който ще допринесе за справяне с предизвикателствата, стоящи пред трансформирането на енергийната система на ЕС. Той е насочен към действия, които ще спомогнат ЕС да се превърне в световен лидер в областта на възобновяемата енергия и да разработи енергийно ефективни системи.

Технологичната преднина в областта на алтернативната енергия и намаляването на потреблението на енергия ще създадат огромни възможности както за износ, така и в сферата на промишлеността. По този начин ще се даде тласък и на растежа и създаването на работни места.

Възобновяемите енергийни източници ще играят основна роля в прехода към екологично чиста енергийна система. Европа си е поставила за цел до 2030 г. колективно да постигне дял от поне 27 % на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия. През 2030 г. половината от производството на електроенергия в ЕС ще идва от възобновяеми източници. До 2050 г. нашата електроенергия следва да бъде изцяло без въглеродни емисии.

Настоящата публикация е достъпна на 24 езика и в следните формати:

PDF PRINT
  • Европейска комисия
  • Генерална дирекция „Комуникации“
  • Информация за гражданите
  • 1049 Брюксел
  • БЕЛГИЯ