Юни 2017 г.

Евро банкноти и монети в обращение от 15 години

Икономическият и паричен съюз (ИПС) представлява важна стъпка в интеграцията на икономиките в ЕС. ИПС е създаден през 1992 г. и включва координация на икономическите и фискалните политики, обща парична политика и обща валута — еврото. Макар че всички 28 държави — членки на ЕС, участват в икономическия съюз, някои държави преминаха към по- силна интеграция и приеха еврото. Заедно те формират еврозоната. Единната валута предлага безспорни предимства: тя намалява разходите за финансовите операции, улеснява пътуванията и укрепва ролята на ЕС на международно равнище.

В рамките на ИПС единната парична политика се определя от Европейската централна банка и се допълва от хармонизирани фискални политики и координирани икономически политики. В рамките на ИПС не съществува една-единствена институция, която отговаря за икономическата политика. Вместо това отговорността се разпределя между държавите членки и различните институции на ЕС.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИКОНОМИЧЕСКИЯТ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ?

С Икономическия и паричен съюз ЕС отива една стъпка по-напред в процеса на икономическата си интеграция, който започна с неговото основаване през 1957 г. Икономическата интеграция носи на икономиката на ЕС като цяло и на икономиките на отделните държави членки ползи, свързани с по-големия мащаб, вътрешната ефективност и устойчивостта. Това от своя страна дава възможности за икономическа стабилност, по-силен растеж и по-голяма заетост — последици, носещи пряка полза за гражданите на ЕС.

ИПС не е самоцел. Той е инструмент за по-нататъшно развиване на целите на Европейския съюз и за подобряване на живота на гражданите в държавите от ЕС. Поради това изготвянето на икономическите политики е въпрос от общ интерес за всички държави от ЕС. За да се осигури гладкото функциониране на икономиката на ЕС като цяло, е важно всички държави да координират своите икономически и фискални политики с оглед на общата цел за стабилност и растеж.

Освен за икономическата стабилност ИПС и единната валута спомагат и за по-ефективен единен пазар, който е от полза за хората и предприятията.

От практическа гледна точка ИПС означава:

  • координация на създаването на икономически политики между държавите членки;
  • координация на фискалните политики, най- вече чрез ограничения за държавния дълг и дефицита;
  • независима парична политика, провеждана от Европейската централна банка;
  • единни правила и надзор на финансовите институции в еврозоната;
  • единна валута и еврозона.
Опитът и ползите от еврото за Европа

КАКВО ПРАВИ ЕС?

Плаване в бурно море — предотвратяване на бъдещи кризи

След началото на икономическата и финансова криза през 2007 г. Европейският съюз предприе безпрецедентни мерки за подобряване на рамката за икономическо управление на ИПС. Тези мерки включваха укрепването на Пакта за стабилност и растеж (което способства за осигуряването на фискална дисциплина и за гарантирането на стабилни и устойчиви публични финанси).

Тези спешни мерки обаче трябваше да бъдат консолидирани и завършени в дългосрочен план, за да се избегне нова криза, която да засегне ИПС. Поради това през юли 2015 г. бе постигнато съгласие относно двуетапна пътна карта за задълбочаване на ИПС. Той ще бъде завършен най-късно до 2025 г.

През етап 1, или „Задълбочаване чрез действия“ (1 юли 2015 г.—30 юни 2017 г.), съществуващите инструменти и действащите Договори са използвани, за да се подобрят конкурентоспособността и структурното сближаване. С този етап ще бъдат постигнати отговорни фискални политики на национално равнище и на равнището на еврозоната, ще бъде завършен финансовият съюз и ще бъде укрепена демократичната отчетност.

През етап 2, или „Завършване на Икономическия и паричен съюз“ (до 2025 г.), още по-всеобхватни действия ще бъдат предприети с цел процесът на сближаване да придобие по-задължителен характер. Това ще бъде постигнато чрез създаване на набор от общоприети показатели за сближаване, които биха могли да бъдат от правно естество, както и чрез създаване на финансова служба на еврозоната.

В рамките на ИПС не съществува една-единствена институция, която отговаря за икономическата политика. Вместо това отговорността се разпределя между държавите членки и институциите на ЕС. Основните участници в ИПС са:

  • Европейският съвет, който определя основните политически насоки, предложени от Комисията;
  • Съветът на ЕС, който координира създаването на икономическата политика в ЕС и решава дали дадена държава членка може да въведе еврото;
  • Еврогрупата, която координира политиките от общ интерес за държавите членки от еврозоната;
  • Държавите членки, които изготвят националните си бюджети в рамките на договорените ограничения по отношение на дефицита и дълга и определят своите собствени структурни политики, включващи областта на заетостта, пенсиите и капиталовите пазари;
  • Европейската комисия, която контролира резултатите и привеждането в съответствие;
  • Европейската централна банка, която определя паричната политика, като основната ѝ цел е ценовата стабилност, и действа като централен орган за надзор на финансовите институции в еврозоната;
  • Европейският парламент, който извършва законодателна дейност съвместно със Съвета и подлага икономическото управление на демократичен контрол, по-специално чрез новия икономически диалог.

Ежедневно обучение — управление на нашите икономики

Операциите и управлението на ИПС имат за цел да подкрепят устойчивия икономически растеж и високата заетост чрез определянето и провеждането на икономическата и паричната политика. За тази цел са необходими четири основни икономически дейности:

  • прилагане на ефективна парична политика за еврозоната с цел ценова стабилност;
  • координиране на икономическите и фискалните политики в държавите от ЕС;
  • осигуряване на гладкото функциониране на единния пазар;
  • упражняване на надзор и контрол над финансовите институции.

Паричната политика включва упражняването на влияние върху лихвените проценти и обменните курсове в полза на икономиката на дадена държава. Това се извършва от централна банка, която контролира паричното предлагане в икономиката. Ако всяка държава в ЕС обаче провежда своя собствена парична политика, единният пазар би бил много по-слабоефективен; търговията би могла да бъде прекъсната и ползите да бъдат намалени.

Поради тази причина паричната политика в ИПС е тясно координирана, а в рамките на еврозоната тя е централизирана и независима.

Националните правителства контролират други области на икономическата политика, като например фискалната политика, свързана с държавните бюджети; данъчните политики, които определят как да се увеличават приходите, структурните политики в основата на пенсионните системи, както и регулирането на пазара на труда и капиталовия пазар.

Настоящата публикация е достъпна на 24 езика и в следните формати:

PDF PRINT
  • Европейска комисия
  • Генерална дирекция „Комуникации“
  • Информация за гражданите
  • 1049 Брюксел
  • БЕЛГИЯ