14.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 109/7


Преюдициално запитване, отправено от Vrchní soud v Praze (Чешка република) на 7 февруари 2012 г. — Marián Baláž

(Дело C-60/12)

2012/C 109/13

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Vrchní soud v Praze (Чешка република)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Marián Baláž

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (1) (наричано по-нататък „Рамковото решение“), да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз?

2.

а)

При положителен отговор на въпрос 1, на какви общи критерии за определяне трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение?

б)

Може ли австрийският Unabhängiger Verwaltungssenat (независим административен съд) да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение?

в)

При негативен отговор на въпрос 1, понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение следва ли да се тълкува от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно правото на държавата, чийто орган е взел решението по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, или съгласно правото на държавата, произнасяща се по признаването и изпълнението на това решение?

3.

Налице ли е „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“?

При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“ необходимо ли е да се преценява дали жалба, по която се произнася „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила) или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?


(1)  ОВ L 76, стр. 16.