21.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 68/13


Резолюция на Европейския парламент от 31 януари 2008 г. относно резултатите от Конференцията в Бали относно изменението на климата (COP13 и COP/MOP3)

Европейският парламент,

като взе предвид Тринадесетата конференция на страните (CОP 13) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и третата Конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (COP/ 3) в Бали, Индонезия, от 3—15 декември 2007 г.,

като взе предвид Четвъртия доклад за оценката на Междуправителствената експертна група за изменение на климата (МЕГИК), представен във Валенсия, Испания, на 17 ноември 2007 г.,

като взе предвид своите предишни резолюции относно изменението на климата и по-специално резолюцията си от 15 ноември 2007 г. относно ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий — пътят към конференцията в Бали относно изменението на климата и след това (COP 13 и COP/MOP3) (1),

като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.

Като има предвид, че Четвъртия доклад за оценката на МЕГИК потвърждава, че ускореното изменение на климата е резултат от човешката дейност и вече води до неблагоприятни последици в световен мащаб;

Б.

Като има предвид, че Планът за действие от Бали подкрепя заключенията от Четвъртия доклад за оценката на МЕГИК, според които глобалното затопляне е неоспоримо, както и че забавянето при намаляването на емисиите значително ограничава възможностите за постигане на по-ниско ниво на стабилизация и увеличава риска от повече неблагоприятни последици от изменението на климата;

В.

Като има предвид, че много области по света вече са изпитали неблагоприятните последици от увеличаването на глобалните средни температури и като има предвид, че последните научни доказателства дават основание за предположението, че е възможно приетата от ЕС дългосрочна цел за ограничаване на затоплянето до 2°C в сравнение с прединдустриалните равнища да не е достатъчна, за да се избегнат значителни отрицателни последици от изменението на климата;

Г.

Като има предвид, че изменението на климата е дългосрочен проблем и че само краткосрочни мерки няма да бъдат достатъчни за осъществяване на положително въздействие върху климата; като има предвид, че от решаващо значение за климата е да се гарантира, че глобалните емисии ще намалеят в рамките на следващите 10—15 години;

Д.

Като има предвид, че индустриализираните страни носят значителна отговорност за акумулирането на емисиите на парникови газове в атмосферата; като иܐРпредвид, че най-бедните страни и нации ще бъдат най-силно засегнати от все по-нестабилния климат;

Е.

Като има предвид, че е абсолютно необходим широк международен консенсус относно дългосрочните цели за намаляване на емисиите, за да се гарантира сигурност на инвестициите в технологии с ниски емисии на парникови газове, както и енергийна ефективност и устойчиво използване на горите, а също и за да се избегнат инвестиции в енергийни инфраструктури, които са несъвместими с целите за намаляване на емисиите;

1.

Приветства решението, взето от страните на Конференцията в Бали в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата за започване на официални преговори за международно споразумение относно климата за периода след 2012 г. с оглед постигане на споразумение и приемане на решение на Петнадесетата конференция на страните, която ще се проведе в Копенхаген през 2009 г.;

2.

Изразява задоволство относно факта, че Планът за действие от Бали включва ясен график, определя 2009 г. като краен срок за сключване на споразумение, както и посочва ключови въпроси, които ще се разгледат по време на преговорите, и счита, че по този начин планът предоставя добра основа за преговорния процес;

3.

Отново заявява, че подобно споразумение следва да се изгради върху ключовите принципи и механизми на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото, като отчита общи, но диференцирани отговорности, и да се основава на елементите, определени в параграф 2 от гореспоменатата резолюция от 15 ноември 2007 г.;

4.

Счита преодоляването на отчетливото разграничаване между държавите, включени в Приложение I, и тези, които не са включени в него, за едно от най-значителните постижения на Плана за действие от Бали;

5.

Подчертава конструктивната и водеща роля на ЕС на Конференцията в Бали, която в значителна степен улесни постигането на успех в преговорите; подкрепя продължаването на тази активна роля в предстоящите преговори и настоява, че Европейският парламент трябва да участва изключително дейното в тези преговори;

6.

Приветства признанието от страна на страните, че Четвъртият доклад за оценката на МЕГИК представлява най-обстойната и достоверна оценка на изменението на климата до този момент, като предоставя интегрирана научна, техническа и социално-икономическа перспектива на съответните проблеми, както и насърчаването тази информация да се използва за развиването на национални политики във връзка с изменението на климата;

7.

Изразява съжаление относно невъзможността за включване в Плана за действие от Бали на недвусмислени научни позовавания във връзка с необходимостта от намаляване на емисиите от парникови газове; приветства въпреки това факта, че страните по Протокола от Киото признаха необходимостта от намаляване на емисиите от парникови газове от порядъка на 25—40 % в сравнение с нивата от 1990 г. от индустриализираните страни като цяло до 2020 г.;

8.

Припомня, че индустриализираните страни, включително тези, които все още не са ратифицирали Протокола от Киото, трябва да играят водеща роля в справянето с изменението на климата на световно ниво и да се ангажират да намалят своите емисии на парникови газове най-малко с 30 % до 2020 г. и с 60—80 % до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.;

9.

Приветства конструктивния подход към преговорите, възприет от по-голямата част от развиващите се страни, и техния ангажимент за предприемат подходящи на национално равнище мерки за смекчаване в контекста на устойчивото развитие, по измерим и подлежащ на отчетност и проверка начин, което е възможно с подкрепата на технологиите, финансовата помощ и мерките за изграждане на капацитет;

10.

Подчертава, че всички развиващи се страни имат право на устойчиво икономическо развитие; подчертава, че е необходимо Европейският съюз и други индустриализирани държави да окажат помощ на развиващите се страни при разработването на устойчиви технологии;

11.

Припомня, че глобалните усилия няма да бъдат надеждни и ефективни без по-дълбок, измерим и подлежащ на отчетност и проверка ангажимент от страна на всички участници;

12.

Счита, че намирането на справедливо решение е основно условие за успешна международна политика в областта на климата;

13.

Счита, че, като нововъведение в сравнение с Протокола от Киото, различното положение на развиващите се страни следва да бъде отразено в поетите задължения, и че страните с бързо развиващи се икономики следва да приемат ограничения на своите емисии съобразно степента си на развитие, отрасловия състав на икономиките си, потенциала за намаляване на емисиите и техническите и финансовите си възможности;

14.

Счита, че има възможности за нововъведения във връзка със съществуващите механизми от Протокола от Киото по отношение на начините на ангажираност и конкретните цели за развиващите се държави и държавите с бързо развиващи се икономики, така че тези задължения да бъдат съвместими с нуждите и възможностите на всяка държава, при положение, че те са измерими и подлежат на отчетност и проверка;

15.

Приветства решението за създаване на работна програма относно методологията, свързана с ред подходи и позитивни стимули в областта на политиката, които целят намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се държави, като по балансиран начин бъдат взети предвид многобройните функции и ползи на горите за биоразнообразието, функционирането на екосистемите и местните начини на препитание; приветства също така факта, че страните се насърчават да подкрепят изграждането на капацитет, да предоставят техническа помощ и да правят усилия, включително пилотни проекти, за справяне с причините за обезлесяване и необходимостта от подкрепа за устойчиво използване на природните ресурси;

16.

Приветства решението за управление по ефективен и прозрачен начин на Фонда за адаптация, което гарантира, че той ще бъде оперативен на ранен етап от първия период на поети задължения по Протокола от Киото;

17.

Приветства решението за създаване на стратегическа програма за увеличаване на инвестициите за развитие, трансфер и внедряване в развиващите се страни на технологии за смекчаване и адаптация, както и факта, че експертната група по трансфер на технологии беше натоварена със задачата да изготви оценка на пропуските и пречките за използване и достъп до финансови ресурси;

18.

Счита, че важен приоритет следва да бъдат научните изследвания, развойните и демонстрационни дейности за по-ефективни и по-евтини енергийни технологии; призовава за тясно сътрудничество между правителствата, промишлеността, научноизследователската общност и гражданското общество;

19.

Счита, че основният акцент на следващата конференция/среща на страните в Познан следва да бъде във връзка с развиващите се държави и следователно настоява да се направят сериозни усилия с оглед постигане на действителен напредък по отношение на инициативи, включително инструменти, основани на пазарни механизми, с цел избягване на обезлесяването и насърчаване на устойчивото използване на горите, финансиране на адаптацията и подобряване на трансфера и внедряването на чисти технологии в развиващите се страни;

20.

Призовава да се разработят значими и предсказуеми финансови инструменти в рамките на политиките на ЕС с цел подпомагане на развиващите се държави за адаптация към последиците от изменението на климата и намаляване на емисиите на парникови газове, както и на обезлесяването и деградацията на горите; припомня необходимостта щателно и отблизо да се наблюдава действителното въздействие от съществуващите и бъдещите финансови инструменти, свързани с климата, върху развиващите се държави; счита, че Механизмът за чисто развитие следва да бъде реформиран с оглед постигане на неговия пълен потенциал през периода на поети задължения 2008—2012 г.;

21.

Подчертава необходимостта от неотложно екологизиране на политиката на ЕС за развитие и помощ, което следва да се приложи без да се засягат политиките на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата; изразява съжаление относно много бавния напредък в тази област и призовава ръководителите на ЕС да приемат смекчаването на и адаптацията към изменението на климата за ключови приоритети в рамките на политиките на ЕС на сътрудничество за развитие;

22.

Подчертава, че с оглед запазване на надеждността на Плана за действие от Бали, индустриализираните държави трябва в най-кратки срокове да създадат партньорства във връзка с климата с по-големите държави с бързо развиващи се икономики като Китай и Индия с цел насърчаване на тясно сътрудничество за реформа на енергийната политика, изграждане на капацитет, подкрепа на инвестициите в технологии за енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии;

23.

Изразява съжаление относно невъзможността за включване на ясно позоваване във връзка с необходимостта от споразумение за обвързващи намаления на емисиите от въздухоплавателен и морски транспорт; отбелязва, че мандатът от Бали не изключва обвързващи мерки за въздухоплавателния и морския транспорт; отново призовава емисиите от въздухоплавателен и морски транспорт да бъдат включени в международните задължения за намаляване на емисиите на парникови газове в периода след 2012 г. под егидата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, поради факта, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКAO) и Международната морска организация (IMO) не са успели ефективно да разрешат въпроса;

24.

Подчертава значението да се гарантира включването на всички по-големи отрасли, които участват в международната търговия, във всички световни задължения и показатели по отношение на климата, с цел да се гарантира постигането на глобалните цели за изменението на климата и да се предотврати нарушаването на конкуренцията на глобално равнище;

25.

Призовава за незабавно преразглеждане на политиката на ЕС в областта на биогоривата, като се обърне специално внимание на устойчивостта на жизнения цикъл на всеки вид биогориво от гледна точка на намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава, че разработването и прилагането на стратегии за биогоривата като един от възможните източници на енергия следва изцяло да има предвид и да избягва всички свързани негативни екологични, социални и икономически последици; призовава следователно Комисията да предложи стабилни стандарти и ясни критерии за производството на биогорива;

26.

Подчертава, че Парламентът очаква с интерес доклада на Комисията и на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката за сигурност относно въздействието на изменението на климата върху въпросите на международната сигурност, поискан в Заключенията на Председателството на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 21—22 юни 2007 г.; подчертава, че специално внимание трябва да се обърне на ключови области като смекчаване, адаптиране и включване на изменението на климата във всички политики, тъй като изменението на климата би могло да бъде съществена причина за дестабилизация на най-бедните държави;

27.

Като съзнава мащаба на предизвикателството във връзка с предстоящите преговори, настоява, че политиката в областта на околната среда трябва да се счита за ключов приоритет и елемент на външните отношения на ЕС с трети държави, регионални конвенции и икономически организации; освен това призовава четирите Председателства (Словения, Франция, Чешката република и Швеция) през 2008 и 2009 г. да информират Парламента относно своите цели по отношение на политиката в областта на климата, както и редовно да докладват, заедно с Комисията, относно напредъка, постигнат в преговорите;

28.

Настоятелно приканва Комисията да проучи, доколкото не съществуват равностойни условия, възможностите промишлеността да разшири икономическите си възможности чрез разработване на иновативна „благоприятна за климата“ промишленост; поради това призовава в рамките на СТО да бъде разгледана възможността за въвеждане на временни мерки, които да благоприятстват производството и износа на щадящи климата продукти и иновационни технологии;

29.

Призовава съответните си постоянни и временни комисии и делегации тясно да сътрудничат помежду си по въпроса за изменението на климата с оглед гарантиране на съгласуван и координиран подход във всички свои политики, а именно политиките в областите на околна среда, промишленост, енергетика и транспорт, селското стопанство, изследвания и развитие и, по-специално, търговия и инвестиции, както и други инициативи по отношение на целите, свързани с изменението на климата; призовава въпросите, свързани с изменението на климата, да бъдат редовно повдигани на равнище междупарламентарни делегации и в контекста на Трансатлантическия законодателен диалог;

30.

Признава факта, че надеждността на преговорите на ЕС зависи от успеха на собствените усилия на Европа за намаляване на емисиите и разработването и трансфера на нисковъглеродни технологии към други държави; призовава следователно за приемането на политики и мерки на всички равнища — местно, национално и европейско, което ще гарантира постигането от ЕС до 2020 г. на намаление на емисиите на парникови газове в рамките на ЕС най-малко с 30 % в сравнение с нивата от 1990 г., при условие, че и други индустриализирани държави се ангажират с подобно намаляване на емисиите на парникови газове и икономически по-напредналите развиващи се държави допринасят съобразно своите отговорности и капацитет; признава задължението, поето от ЕС, независимо от сключването на глобално споразумение за периода след 2012 г., да намали до 2020 г. емисиите на парникови газове най-малко с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г.; призовава за приемането на политики и мерки, които да подкрепят изразходването на повече средства както на национално, така и на равнище ЕС, за научноизследователска и развойна дейност и иновации в областта на намаляването на емисиите на парникови газове;

31.

Призовава ЕС да използва своите правомощия и влияние като важно действащо лице на международната сцена и партньор на развиващия се свят, с цел да въведе на международно равнище съгласувани цели по отношение на изменението на климата;

32.

Подчертава историческата отговорност най-вече на индустриализираните страни, които са най-отдавна източник на емисии на парникови газове, и следователно ги призовава да се ангажират в по-голяма степен с действия за избягване и ограничаване на природни бедствия и социално напрежение, които биха последвали ако не се ограничи глобалното затопляне;

33.

Отбелязва предприетата от администрацията на САЩ инициатива за свикване на пет допълнителни срещи на държавите, които се явяват най-големи източници на емисии в световен мащаб; призовава Комисията и съответните държави-членки да приемат участието при условие, че домакините предложат конкретни действия за краткосрочни цели за намаляване на емисиите, които отговарят на целите и задачите на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата; призовава държавите, които се явяват най-големи източници на емисии в световен мащаб, да координират усилията си с тези на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата;

34.

Отбелязва, че горепосочената конференция/среща на страните, която ще се проведе в Познан едновременно с Европейския съвет; призовава Съвета да измени датата на Европейския съвет с цел да позволи на държавните и правителствени ръководители да присъстват на COP/MOP, както и да осигури пълно внимание към COP/MOP от страна на правителствата;

35.

Изразява убедеността си, че за постигането на гореспоменатите цели е необходимо да се привлекат медиите, които ще изиграят ключова роля за създаването на необходимото обществено съзнание по отношение на предвижданите изменения на климата в краткосрочен и средносрочен план;

36.

Счита, че в съответствие с разискванията, проведени на Конференцията в Бали с парламентарни представителства от цял свят, Парламентът може и следва да има важна роля като координатор на постоянен междупарламентарен форум по изменение на климата; призовава следователно съответните си органи да разгледат тази възможност;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, с молба да бъде разпространена до всички страни по Конвенцията, които не са членки на ЕС, както и до всички наблюдатели към Конвенцията.


(1)  Приети текстове, P6_TA(2007)0537.