Opinion of the Advocate-General

Opinion of the Advocate-General

I – Въведение

1. В настоящите съединени дела социалните партньори първоначално са сключили колективни споразумения за въвеждане на допълнителна осигурителна схема, която да извършва директно поемане на медицински разходи, и в тези споразумения са определили една-единствена осигурителна институция, без да е проведена конкурентна процедура. Впоследствие публичните органи са въвели задължение за присъединяване към тези схеми за всички работници и работодатели от съответния сектор чрез процедура за разширяване на обхвата на посочените споразумения.

2. Основният правен въпрос, който тези дела повдигат, е дали практиката относно тълкуването на член 56 ДФЕС и относно принципа на равно третиране и произтичащото от него задължение за прозрачност, която Съдът е развил по-специално в областта на концесиите за услуги, е приложима mutatis mutandis към описаната по-горе процедура за разширяване на обхвата.

3. Настоящите преюдициални запитвания, отправени от Conseil d’État (Франция), водят началото си от жалби, с които, от една страна, по дело С‑25/14, Union des syndicats de l’immobilier (UNIS) (Синдикален съюз на работещите в сектора на недвижимите имоти, наричан по-нататък „UNIS“), и от друга страна, по дело С‑26/14, Beaudout Père et Fils SARL (наричано по-нататък „Beaudout“), искат отмяна на две наредби на министъра на труда, заетостта и здравеопазването, които разширяват обхвата на колективните трудови договори. Тези запитвания се отнасят до въпроса дали евентуалното задължение за прозрачност, произтичащо от член 56 ДФЕС, се прилага към решение на публични органи за разширяване на обхвата, посредством което на даден икономически оператор се предоставя изключително право(2) . Ето защо настоящите дела се вписват в духа на решението, постановено по дело AG2R Prévoyance(3), доколкото предполагат преценка на същата схема, а именно разгледаната по дело С‑26/14, от гледна точка на основните свободи, и по-специално свободното предоставяне на услуги, а не на правилата относно конкуренцията от правото на Съюза.

II – Френската правна уредба

4. Във Франция една част от медицинските разходи на работниците във връзка с болест или злополука се поемат директно от основната схема за социално осигуряване. Частта от разходите, която остава в тежест на осигуреното лице, може да бъде частично възстановена от допълнителна здравна застраховка.

5. Релевантните разпоредби от френското право се намират в Сode de la sécurité sociale (Кодекс за социално осигуряване) и в Сode du travail (Кодекс на труда).

6. По силата на член L. 911‑1 от Кодекса за социално осигуряване колективните права, с които се ползват работниците, могат да се определят по-специално с колективни трудови договори или споразумения, чиито клаузи по принцип обвързват единствено членовете на представителните организации на работодателите и на работниците, които са ги договорили и сключили. Член L. 911‑3 от същия кодекс предвижда обаче, че действието на тези споразумения може да бъде разширено с наредба на компетентния министър.

7. Съгласно член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване в редакцията, действала между 24 юни 2006 г. и 25 декември 2013 г., „когато в отрасловите или междуотрасловите споразумения, посочени в член L 911‑1, се предвижда взаимно застраховане на рисковете, чието покриване те уреждат с помощта на една или няколко от организациите, упоменати в член 1 от Закон № 89‑1009 […] или с помощта на една или няколко от институциите по член L. 370‑1 от Сode des assurances [Кодекс за застраховането], по които следователно задължително стават страни предприятията, попадащи в приложното поле на тези споразумения, в тях се съдържа разпоредба, която определя при какви условия и на какъв период от време могат да се преразглеждат правилата относно уредбата на взаимното застраховане на рисковете. Периодът, през който се извършва преразглеждането, не може да надвишава пет години“(4) .

8. Процедурата по разширяване на обхвата на договор или споразумение е уредена в Кодекса на труда, и по-специално в членове L. 2261‑15, L. 2261‑19, L. 2261‑24, L. 2261‑25, L. 2261‑27 и D. 2261‑3 от него. Съгласно тези разпоредби обхватът на браншовите споразумения, отрасловите или междуотрасловите споразумения, сключени от паритетната комисия, както и допълнителните споразумения и приложенията към тях, може при определени условия да бъде разширен с наредба на компетентния министър, чиято цел е да ги направи задължителни по отношение на всички работници и работодатели, включени в приложното поле на съответния договор или споразумение. Предварително трябва да бъдат проведени консултации с Националната комисия за колективно договаряне и тя да даде мотивирано положително становище. В случай на мотивирано възражение най-малко от две работодателски организации или две синдикални организации, представени в тази комисия министърът може отново да проведе обстойни консултации с нея и впоследствие да вземе решение за разширяване на обхвата с оглед на новото становище.

9. Член L. 2261 25 от Кодекса на труда гласи:

„След мотивирано становище на Националната комисия по колективно договаряне, министърът на труда може да изключи от разширяването клаузите, които са в противоречие със законовите разпоредби.

Той може също така да изключи клаузите, които могат да бъдат премахнати от договора или споразумението, без да променят техния смисъл, и които не отговарят на положението в попадащите в съответното приложно поле бранш или браншове.

[…]“.

10. Член D. 2261‑3 от Кодекса на труда гласи:

„Когато се предвижда издаване на наредба за разширяване на обхвата или действието, преди това се публикува съобщение в Официален вестник на Френската република . В съобщението заинтересованите организации и лица се приканват да представят становищата си. В него се посочва мястото, където е депозиран договорът или споразумението, и службата, пред която се представят становищата.

Заинтересованите организации и лица могат да представят становищата си в срок от петнадесет дни, считано от публикуване на съобщението“.

11. Член 1 от Закон № 89‑1009 от 31 декември 1989 г. за разширяване на правата, предоставени на осигурените лица срещу някои рискове(5), гласи:

„Разпоредбите на настоящия дял се прилагат по отношение на дейностите, които имат за цел предотвратяване или осигуряване при смърт, при накърняване на телесната цялост на лицата или осигуряване при майчинство, при неработоспособност или инвалидност, или осигуряване при безработица. Дейностите по осигуряване, предвидени в първа алинея, могат да бъдат извършвани само от следните организации:

а) предприятия, уредени в Кодекса на застраховането;

b) институции по дял ІІІ от книга ІV на Кодекса за социално осигуряване;

с) институции по раздел 4 от глава ІІ на дял ІІ от книга VІІ на Сode rural [Кодекс за селските райони];

d) взаимнозастрахователни организации по Сode de la mutualité [Кодекс за взаимното застраховане]“.

III – Фактите, споровете в главните производства, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

12. Националният колективен трудов договор за сектора на недвижимите имоти, разглеждан по дело С‑25/14, е сключен на 9 септември 1988 г. С допълнително споразумение № 48 от 23 ноември 2010 г. и допълнителни споразумения № 49 и № 50 от 17 май 2011 г. към този колективен трудов договор са въведени задължителна осигурителна схема за покриване на рисковете смърт, неработоспособност и инвалидност и задължителна схема за възстановяване на медицински разходи. Член 17 от допълнително споразумение № 48 определя Institution de prévoy ance du groupe Mornay (наричана по-нататък „IPGM“) да бъде единствената осигурителна институция за правата по тези две схеми за срок от три години.

13. С наредба от 13 юли 2011 г. министърът на труда, заетостта и здравеопазването обявява посочените допълнителни споразумения № 48, № 49 и № 50 за задължителни по отношение на всички работници и работодатели от засегнатия сектор.

14. Националният колективен трудов договор в сектора на пекарството и сладкарството (занаятчийски предприятия), разглеждан по дело С‑26/14, е сключен на 19 март 1976 г. С допълнително споразумение № 83 от 24 април 2006 г. в полза на работниците от този сектор е въведена допълнителна схема за възстановяване на медицинските разходи, при условията на взаимно осигуряване срещу покритите рискове и задължително присъединяване на работодателите. В същото допълнително споразумение осигурителната институция AG2R Prévoyance (наричана по-нататък „AG2R“) е определена за единствената институция, която да управлява схемата. Съгласно член 6 от допълнително споразумение № 100 от 27 май 2011 г. AG2R отново е определена за осигурителната институция по посочената схема за срок от пет години.

15. Със заповед от 23 декември 2011 г. министърът на труда, заетостта и здравеопазването обявява посоченото допълнително споразумение № 100 за задължително за всички работници и работодатели от засегнатия сектор.

16. С жалби, подадени пред Conseil d’État съответно на 23 септември 2011 г. и на 24 февруари 2012 г., UNIS и Beaudout искат отмяна на наредбите на министъра за разширяване на обхвата на горепосочените разпоредби, съответно от 13 юли 2011 г. и от 23 декември 2011 г.

17. Наред с другите си основания UNIS и Beaudout изтъкват, че определянето на осигурителните институции по разглежданите допълнителни схеми за социална закрила е станало в нарушение на задължението за прозрачност, произтичащо от член 56 ДФЕС, така както е тълкуван от Съда. В това отношение UNIS и Beaudout се позовават по-специално на решение Sporting Exchange(6), в което Съдът е квалифицирал посоченото задължение за прозрачност като задължително предварително условие за правото на държава членка да предостави на един оператор изключителното право да упражнява икономическа дейност, независимо какъв е начинът за подбор на този оператор.

18. Според запитващата юрисдикция, макар Institution de prévoyance du groupe Mornay и AG2R да нямат стопанска цел и да действат на принципа на солидарност, те следва да бъдат разглеждани като предприятия, осъществяващи икономическа дейност, които са били избрани от социалните партньори измежду други предприятия, с които се конкурират на пазара на предлаганите от тях осигурителни услуги.

19. Запитващата юрисдикция счита, че отговорът на основанията, в които се твърди нарушение на задължението за прозрачност, зависи от въпроса дали спазването на това задължение е задължително предварително условие за разширяване на обхвата като разглежданото в главните производства, и че този въпрос е определящ за разрешаване на отнесените пред нея спорове.

20. Тъй като изпитва съмнение относно тълкуването на член 56 ДФЕС, с две решения от 30 декември 2013 г. Conseil d’État решава да спре главните производства и да постави на Съда преюдициален въпрос, формулиран идентично по двете дела:

„Представлява ли спазването на задължението за прозрачност, което произтича от член 56 [ДФЕС], задължително предварително условие, за да приеме държава членка за приложимо спрямо всички предприятия в даден сектор колективно споразумение, което поверява на избран от социалните партньори един-единствен оператор управлението на задължителната допълнителна схема за осигуряване, въведена в полза на работниците?“.

21. UNIS, Beaudout, Syndicat national des résidences de tourisme (SNRT) и др. (наричани по-нататък „SNRT“), Confédération nationale de la boulangerie et boulangerie‑pâtisserie française, Fédération générale agroalimentaire FGA ‑ CFDT и др., френското и белгийското правителство, както и Европейската комисия са представили писмени становища, и всички те са представлявани в съдебното заседание, проведено на 22 януари 2015 г.

IV – Анализ

А – Предварителни бележки

22. От самото начало уточнявам, че въпросът на Conseil d’État се отнася до процедурата, по която държава членка може да разшири обхвата на колективно споразумение, което определя една-единствена осигурителна институция за всички предприятия от даден сектор, а не до подбора на този оператор от страна на социалните партньори. Въпреки това ми се струва очевидно, че от анализа на съответствието на разглежданите решения с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги не би могла да се изключи проведената от социалните партньори предхождаща ги процедура, доколкото в рамките на решение за разширяване на обхвата компетентният министър не може да избира осигурителна институция, различна от избраната от социалните партньори.

23. Някои от страните, представили писмени становища, подчертават важността на свободата на договаряне и на правото на колективно договаряне. Вярно е, че правото на колективно договаряне е признато както от разпоредбите на различни международни актове, на които държавите членки сътрудничат или към които са се присъединили, така и от актовете, изготвени от посочените държави членки на общностно равнище или в рамките на Европейския съюз, като член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на която член 6 ДЕС придава същата правна сила като признатата на Договорите(7) .

24. Упражняването на основното право на колективно договаряне обаче трябва да бъде съвместимо с изискванията, произтичащи от защитаваните с Договора за функционирането на ЕС свободи и да бъде съобразено с принципа на пропорционалност(8) .

25. Ето защо клаузите на колективните трудови договори не са изключени от приложното поле на разпоредбите на Договора относно свободното движение на лица. Правата, произтичащи от разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, трябва да се претеглят спрямо преследваните от социалната политика цели(9) .

26. Като втора предварителна бележка е уместно да се отбележи, че френското законодателство е изменено след постъпване на настоящите преюдициални запитвания.

27. В действителност с решение от 13 юни 2013 г.(10) френският Conseil constitutionnel [Конституционен съвет], сезиран с искане за контрол за съответствие с френската конституция на разпоредбите на закон, наречен „Закон относно сигурността на заетостта“(11), е обявил за противоречащи на конституцията разпоредбите на член L. 912‑1, първа и втора алинея от Кодекса за социално осигуряване, свързани със задължителното присъединяване на предприятията, които попадат в обхвата на определени споразумения, към управлявана от определена институция допълнителна схема за възстановяване на медицински разходи.

28. Съгласно решението на Conseil constitutionnel обявяването на посочения член L. 912‑1 за противоконституционен влиза в сила от публикуването на това решение, тоест от 16 юни 2013 г., но все пак това обявяване не се прилага към сключените на това основание договори, които са действали към момента на публикуването.

29. Впоследствие със Закон № 2013‑1203 от 23 декември 2013 г.(12) е изменен член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, така че понастоящем той предвижда, че отраслови споразумения могат да уреждат покритието на съответните рискове, като препоръчват една или повече институции, които имат право да извършват дейност като осигурителни институции. Съгласно текста на посочения член L. 912‑1, параграф 1 „тази препоръка трябва да се предхожда от конкурентна процедура между съответните организации или институции в условия на прозрачност, безпристрастност и равно третиране на кандидатите и по ред, определен в постановление(13) .

30. Въпреки това настоящите преюдициални запитвания следва да бъдат анализирани от гледна точка на приложимото преди тези изменения законодателство.

31. Ще започна своя анализ, като проверя релевантността на член 56 ДФЕС за целите на главните производства. На второ място, за да се прецени дали в случая следва да бъдат спазвани изискванията за прозрачност, които съгласно трайната съдебна практика произтичат от член 56 ДФЕС, е уместно да се обсъди дали към управлението на разглежданите в главните производства осигурителни схеми има сигурен трансграничен интерес, и да се разгледа практиката на Съда във връзка с концесионните договори за услуги. Ще завърша своя анализ, като проверя дали тълкуването на член 56 ДФЕС, развито най-вече в съдебната практика относно концесионните договори за услуги, и отнасящо се до задължението за прозрачност, може да бъде приложено в обстоятелствата, с които се характеризират главните производства. Накрая ще остане да се произнеса по искането за ограничаване във времето на действието на бъдещото решение на Съда.

Б – Относно приложимостта на член 56 ДФЕС в случая

32. Най-напред следва да се определи дали случаите в главните производства наистина са свързани със свободното предоставяне на услуги. По време на съдебното заседание SNRT и Confédération nationale de la boulangerie et boulangerie‑pâtisserie française изтъкнаха, че оператори в областта на социалната закрила могат да бъдат единствено институции, получили разрешително от френската държава и установени във Франция(14) .

33. В това отношение намирам за полезно да припомня, че разглежданите в главните производства осигурителни схеми могат да бъдат управлявани не само от осигурителни институции, но и от предприятия по Кодекса за застраховането.

34. След изтичането на срока за транспониране на Директива 92/49(15), трето поколение директива в областта на застраховането, различно от животозастраховане, започването и упражняването на застрахователна дейност става след издаване на официално разрешително от властите в държавата членка, в която се намира седалището по регистрация на застрахователното предприятие. Това разрешително позволява на предприятието да извършва своята дейност на цялата територия на Съюза по силата на свободата на установяване или по силата на свободното предоставяне на услуги. Следва да се изтъкне, че според член L. 362‑2 от Кодекса за застраховането всяко общностно застрахователно предприятие, установено в държава членка, различна от Френската република, може от мястото, където е установено, съгласно свободното предоставяне на услуги да покрива или да поема на френската територия рискове или задължения съгласно разрешителните, които са му били издадени от надзорните органи в държавата по произход.

35. Разглежданите в главните производства осигурителни схеми са допълнителни спрямо социалното осигуряване, поради което не са част от правния режим на социалното осигуряване. Трябва обаче да се добави, че съгласно решение Комисия/Белгия, макар Директива 92/49 да не се отнася по принцип до застраховките, включени в правния режим на социалното осигуряване, посочената директива се прилага по отношение на застраховките, включени в правния режим на социалното осигуряване, сключвани от застрахователните предприятия на техен риск(16) .

36. Ето защо с оглед на посочената директива, националната прав на уредба и решение Комисия/Белгия ми се струва, че застрахователните предприятия, установени в други държави членки, които са получили разрешително в тези държави членки, би трябвало въз основа на свободата на предоставяне на услуги да могат да предлагат във Франция услугите си за управление на допълнителна схема за медицински разходи като разглежданите в главните производства.

37. Въпреки това е уместно да добавя, че дори трансграничното предлагане на такива услуги да не беше възможно, въпросът за мястото на задължението за прозрачност при подбора на осигурителна институция при всяко едно положение би останал релевантен, доколкото се отнася до свободата на установяване.

38. Отбелязвам накрая, че като се позовава на член 56 ДФЕС, запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че предоставянето на изключителни права като разглежданите в главните производства съставлява ограничение на свободното предоставяне на услуги и че това ограничение може да бъде обосновано. Тъй като преюдициалният въпрос не се отнася до преценката за наличие на такова ограничение или за неговата обоснованост, а освен това наличието на такова ограничение или неговата обоснованост не са оспорени, аз няма повече да се спирам на този въпрос.

39. Преди да се разгледа по-подробно как Съдът тълкува член 56 ДФЕС по повод обхвата на задължението за прозрачност, както и въпроса дали това тълкуване може да се транспонира в обстоятелствата, с които се характеризират главните производства, трябва да се провери дали разглежданата в главните производства дейност представлява трансграничен интерес, който, освен всичко останало, е предварително условие за прилагане на задължението за прозрачност, развито в практиката на Съда.

В – Относно сигурния трансграничен интерес от управлението на допълнителна осигурителна схема като разглежданите в главните производства

40. От самото начало отбелязвам, че в преюдициалните запитвания запитващата юрисдикция не се позовава на понятието за трансграничен интерес. Според твърденията на UNIS и Beaudout, изложени в съдебното заседание, въпросът за този интерес не е бил и изрично обсъждан пред тази юрисдикция. Въпреки това липсата на предварителни констатации от страна на запитващата юрисдикция дали евентуално съществува сигурен трансграничен интерес не води до недопустимост на запитването, ако въпреки тези пропуски, предвид произтичащите от преписката обстоятелства, Съдът счита, че е в състояние да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция. При все това Съдът дава своя отговор само с уговорката, че запитващата юрисдикция може да установи сигурен трансграничен интерес в главното производство въз основа на обстойна преценка на всички релевантни обстоятелства по главното производство(17) .

41. Струва ми се, че преюдициалният въпрос е поставен, като се изхожда от предпоставката, че управлението на разглежданите в главните производства схеми представлява сигурен трансграничен интерес. Ето защо считам, че въпросът следва да бъде разгледан.

42. По въпроса дали дейността по управление на допълнителна осигурителна схема, като разглежданите в главните производства, представлява сигурен трансграничен интерес мненията на страните, представили писмени становища, се различават.

43. Според Beaudout и Комисията управлението на такива схеми представлява трансграничен интерес. Комисията твърди, че предприятие от друга държава членка може да предложи такава услуга, без да срещне особени затруднения. От друга страна, по дело С‑26/14 Beaudout се позовава на стойността на разглеждания договор за управление, която оценява на 70 милиона евро(18) .

44. Обратно, останалите страни, които са представили писмени становища, с изключение на френското правителство, твърдят, че икономически оператор, установен в друга държава членка, не би могъл да се заинтересува от този вид договори. Сред причините, които изтъкват в това отношение, фигурират икономическите характеристики на застрахователните пазари(19), както и тесните връзки, които трябва да бъдат поддържани със социалноосигурителните служби, както и със съответните работодатели и работници. Освен това връзките, които избраната осигурителна институция би трябвало да поддържа със социалните партньори, които осъществяват контрол над нея на паритетен принцип, били такива, че нито един правен субект, установен в друга държава, не би могъл да замени подобна институция.

45. Наличието на трансграничен интерес е разглеждано в съдебната практика относно обществените поръчки, за които поради стойността им не се прилагат процедурите, предвидени в приложимите в тази област директиви, както и в съдебната практика относно концесионните договори за услуги.

46. Така в решение SECAP и Santorso(20) Съдът е установил, че наличието на трансграничен интерес от определена обществена поръчка трябва да се преценява с оглед на присъщите ѝ характеристики. Обществена поръчка за строителство може например да представлява такъв интерес поради своята прогнозна стойност, във връзка със своя технически характер или локализиране на строителството на място, което е благоприятно за привличане на интереса на чуждестранни оператори. Обективни критерии, които да указват, че е налице сигурен трансграничен интерес, биха могли по-специално да бъдат значителният характер на съответната поръчка в съчетание с мястото на изпълнение на строителните работи. Също така е възможно подобен интерес да е изключен, например в случай на твърде ограничен икономически залог, свързан със съответната обществена поръчка.

47. В решение Belgacom(21) се приема, че сигурен трансграничен интерес може по-специално да произтича от голямото икономическо значение на договора, чието сключване се планира, от мястото му на изпълнение или от определени технически характеристики. Запитващата юрисдикция следва да извърши обстойна преценка на всички релевантни в това отношение елементи.

48. Сигурен трансграничен интерес съществува и без да се изисква икономически оператор действително да е проявил интерес. Това се наблюдава по-специално когато спорът се отнася до липсата на прозрачност, с която се характеризира разглежданият договор. Всъщност в такъв случай установените в други държави членки икономически оператори нямат реална възможност да проявят интерес да получат тази концесия(22) .

49. Що се отнася до икономическия залог, който разглежданите дейности представляват, от становището на френското правителство следва, че схемата по националния колективен трудов договор в сектора на пекарството и сладкарството (занаятчийски предприятия) обхваща 117 476 работници от този бранш(23) . Що се отнася до националния колективен трудов договор в сектора на недвижимите имоти, той гарантира на 142 800 работници от бранша обезщетения в повече случаи, отколкото националния колективен трудов договор в сектора на пекарството и сладкарството (занаятчийски предприятия). Ето защо ми се струва, че икономическият залог, свързан с управлението на тези схеми, не може да се счита за ограничен.

50. Определени характеристики на допълнителното осигуряване впрочем биха могли да ни накарат да считаме, че става въпрос за предимно национален пазар(24) .

51. Въпреки това ми се струва, че не е изключено управлението на допълнителна осигурителна схема, като разглежданите в главните производства, да представлява сигурен трансграничен интерес именно с оглед на икономическия залог, свързан с тези схеми. При всяко едно положение необходимостта от присъствие на място и езиковите изисквания не биха били непреодолими препятствия за предприятията, установени в други държави членки, или най-малко в съседните държави членки(25) .

52. Запитващата юрисдикция следва да извърши обстойна преценка на всички релевантни обстоятелства относно въпросния пазар, за да провери дали е налице сигурен трансграничен интерес(26) .

53. Дори ако предположим, че действително е налице сигурен трансграничен интерес, за да предоставим на запитващата юрисдикция полезни насоки за разрешаване на споровете, с които е сезирана, сега следва да разгледаме задължението за прозрачност, така както е развито в практиката на Съда, и неговата приложимост в случая.

Г – Относно задължението за прозрачност съгласно съдебната практика, свързана с концесионните договори за услуги

54. Решение Sporting Exchange, на което се позовават както запитващата юрисдикция, така и страните, представили писмени становища, се вписва в поредицата от дела на Съда, свързани с концесионните договори за услуги. В решение Sporting Exchange, което не се отнася до концесия за услуги, Съдът включва в обхвата на своята практика относно концесионните договори за услуги и предоставянето на изключителни права, като приема, че задължението за прозрачност се явява задължително предварително условие за правомощието на държава членка да предостави на един оператор изключителното право да упражнява икономическа дейност, независимо какъв е начинът за подбор на този оператор(27) . Ето защо, за да може да се открои по-добре обхватът на това задължение за прозрачност, изведено от съдебната практика, следва да бъде анализирана съдебната практика относно концесионните договори за услуги.

55. Концесионните договори за услуги понастоящем не са уредени в никоя от директивите, с които законодателят на Съюза регламентира областта на обществените поръчки(28) . Въпреки това, публичните органи, които сключват такива договори, поначало са длъжни да спазват основните правила на Договора за функционирането на ЕС, по-специално член 56 ДФЕС, и в частност принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност(29) .

56. Най-напред отбелязвам, че задължението за прозрачност, така както е развито в практиката на Съда относно концесиите за услуги, е задължение за публичните органи на държавите членки, които сключват концесионен договор за услуги(30) . Това задължение за прозрачност се прилага в случаите, когато към съответната концесия за услуги може да прояви интерес предприятие от държава членка, различна от тази, в която се предоставя концесията(31) .

57. Що се отнася до целите на задължението за прозрачност, от практиката на Съда следва, че член 56 ДФЕС и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност, преследват цели, които са идентични с целите на Директива 92/50/ЕИО(32) относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и са свързани по-конкретно със свободното движение на услуги и осигуряването на ненарушена конкуренция в държавите членки(33) . Ето защо, когато разглеждаме целите на задължението за прозрачност, може да се окаже полезно да разгледаме по аналогия целите на посочената директива.

58. Съгласно практиката на Съда целта на посочената директива е да изключи както опасността възлагащите органи да предпочетат национални оференти или кандидати при всяко възлагане на обществена поръчка, така и възможността структура, финансирана или контролирана от държавата, регионалните или местните органи или други публичноправни субекти, да бъде ръководена от съображения, които не са икономически(34) . Задължението за прозрачност преследва идентични цели, по-специално в рамките на предоставянето на концесии за услуги или изключителни права.

59. По този начин задължението за прозрачност позволява на публичния орган концедент да се увери, че са спазени принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство. Публичният орган концедент следва да прецени, под контрола на компетентните юрисдикции, дали условията за провеждане на конкурентна процедура отговарят на спецификите на разглежданата концесия за публични услуги(35) .

60. Без непременно да предполага задължение за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, посоченото задължение за прозрачност налага на органа концедент да гарантира на всеки потенциален концесионер подходящо равнище на публичност, което да осигури конкурентно начало при концесията за услуги, както и контрола за безпристрастност на процедурите за възлагане на обществени поръчки(36) .

61. От решения Parking Brixen и Комисия/Италия следва, че непровеждането на конкурентна процедура за предоставяне на концесия за услуги, като разглежданите в делата, по които са постановени тези решения, не съответства на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и в частност нарушава общия принцип за прозрачност, както и задължението за гарантиране на подходящо ниво на публичност(37) .

62. В посоченото решение Sporting Exchange по повод на издаването на разрешение за един-единствен оператор в областта на хазартните игри Съдът приема, че обстоятелството, че такова издаване не е равностойно на концесионен договор за услуги, не е достатъчно само по себе си, за да се обоснове, че изискванията, които произтичат от член 56 ДФЕС, по-специално принципът на равно третиране и задължението за прозрачност, са нарушени при предоставянето на административно разрешение като разглежданото по главното производство. Според Съда задължението за прозрачност следва да се прилага в рамките на разрешителен режим, при който разрешението се предоставя на един-единствен оператор от органите на държава членка при упражняване на правомощията им, свързани с опазване на обществения ред, тъй като последиците от такова разрешение по отношение на установени в други държави членки предприятия, които биха били потенциално заинтересовани от упражняването на тази дейност, са същите както при концесионен договор за услуги(38) .

63. Това тълкуване относно изключителните права е потвърдено в решение Belgacom, свързано с концесия за услуги. Съдът постановява, че икономически оператор от държава членка може да се позовава пред юрисдикциите на тази държава членка на неизпълнение на задължението за прозрачност, което произтича от член 56 ДФЕС, допуснато във връзка със сключването на договор, с който едно или повече публични образувания от посочената държава членка са предоставили на икономически оператор от същата държава членка концесия за услуги, която се отличава със сигурен трансграничен интерес, или са предоставили на икономически оператор изключителното право да упражнява икономическа дейност, която се отличава с такъв интерес (39) .

64. В решение АG2R Prévoyance Съдът приема, че доколкото AG2R трябва да се разглежда като осъществяващо икономическа дейност предприятие, решението на публичните власти да направят задължително осигуряването по схема за допълнително възстановяване на медицински разходи за всички предприятия от определен сектор, без възможност за освобождаване, задължително предполага на тази организация да се предостави изключително право да събира и да управлява вноските, които работодателите и работниците от този сектор заплащат по схемата(40) .

65. От това следва, че за предприятията, установени в други държави членки, които биха били потенциално заинтересовани от упражняването на тази дейност, последиците от такова изключително право могат да бъдат приравнени на последиците на концесионен договор за услуги. Ето защо трябва да разгледаме и останалите условия за прилагане на задължението за прозрачност.

Д – Относно приложимостта на задължението за прозрачност в процедурата по разширяване на обхвата

66. Според UNIS, Beaudout, френското правителство и Комисията от решение Sporting Exchange(41) следва, че задължението за прозрачност, произтичащо от член 56 ДФЕС, трябва да бъде спазвано, когато на икономически оператор се предоставя изключително право посредством процедура за разширяване на обхвата на колективен трудов договор.

67. Останалите страни, които са представили писмени становища, считат, че тълкуването на член 56 ДФЕС, възприето в решение Sporting Exchange, не би могло да бъде транспонирано към обстоятелствата в главните производства, поради което задължението за прозрачност е неприложимо. Тези страни твърдят първо, че за разлика от обстоятелствата, посочени в това решение, тоест в контекста на обществените поръчки и концесиите за услуги, изборът на осигурителна институция ставал не с решение на публичен орган, а по споразумение между социалните партньори, действащи в рамките на колективното договаряне. Министърът, компетентен да разшири обхвата на колективен трудов договор, в който е определена осигурителна институция, не се намесвал при избора на тази институция и не разполагал с никакви правомощия относно този избор в рамките на процедурата по разширяване на обхвата.

68. Припомням, че задължението за прозрачност, така както е развито в практиката на Съда относно концесиите за услуги, е задължение за публичните органи на държавите членки, сключващи концесионен договор за услуги(42), и това задължение не предполага непременно задължение за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка. Изискванията за прозрачност са от естество да позволят на едно предприятие, разположено на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите, да получи достъп до адекватна информация относно тази концесия, преди тя да бъде възложена , така че, ако това предприятие пожелае, да има възможност да заяви интереса си от получаване на концесията(43) .

69. Както вече посочих в точка 22 от настоящото заключение, въпросът на Conseil d’État се отнася до процедурата, по която държава членка приема даден колективен трудов договор за приложим спрямо всички предприятия от определен сектор. Това непременно предполага предоставянето на изключително право на институцията, избрана от социалните партньори.

70. Изглежда съобразено с изводите от цитираната по-горе съдебна практика тълкуването на член 56 ДФЕС в смисъл, че не допуска публичните органи на държавата членка да предоставят изключително право на икономически оператор, избран в рамките на напълно непрозрачна процедура, независимо от това какъв е механизмът за подбор на този оператор.

71. Когато подборът на такъв оператор се извършва от друг субект, а не от публичния орган, който предоставя въпросното изключително право, и когато този публичен орган е обвързан от избора на оператор, направен след процедура, която не е била проведена от въпросния орган, в тази процедура за предварителен подбор следва да бъде спазено задължението за прозрачност. В противен случай няма да бъдат изпълнени изискванията, произтичащи от член 56 ДФЕС, тъй като предприятията, които се намират в други държави членки, няма да са в състояние да заявят интереса си, преди да бъде избрана управляващата институция. В тази хипотеза обстоятелството, че процедурата за разширяване на обхвата на колективния трудов договор е прозрачна в рамките на министерството, както твърди френското правителство, не може да оправдае непрозрачността на процедурата за подбор на осигурителната институция.

72. Този извод не означава, че задължението за прозрачност като такова е за социалните партньори, които могат винаги да упражнят правото си на колективно договаряне(44), а предполага единствено в хода на тази предварителна процедура да бъде достигнато минимално равнище на прозрачност, ако впоследствие публичните органи трябва да включат в обхвата на колективния трудов договор целия сектор.

73. Трябва също така да се подчертае, че сама по себе си обективността на избора на осигурителна институция не е достатъчна, за да гарантира спазването на изискванията на член 56 ДФЕС. Една непрозрачна, макар и обективна процедура за подбор, не позволява на заинтересованите предприятия нито достъп до адекватна информация, нито възможност да заявят интереса си, преди изборът да бъде направен. Изискването за минимална прозрачност позволява на заинтересованите предприятия да се запознаят с критериите за подбор и да преценят обективността им и безпристрастността на избора.

74. Припомням, че френското законодателство в тази област бе променено наскоро, за да бъде въведена конкурентна процедура, провеждана от социалните партньори на етапа на подбор на осигурителната институция. Ето защо изглежда, че по-прозрачно разрешение по отношение на предварителната процедура за подбор е възможно, и a contrario, за защитата на засегнатите общи интереси не е необходимо ограничаване на прозрачността на процедурата за подбор.

Е – Спазено ли е в случая задължението за прозрачност?

75. Според писменото становище на френското правителство съгласно член L. 2261‑19 от Кодекса на труда, за да бъде разширен обхватът на браншови колективен трудов договор, отраслово или междуотраслово споразумение, или допълнително споразумение към някой от тези актове, е абсолютно задължително той да е бил договорен и сключен от паритетна комисия. Тази комисия е съставена от социалните партньори в съответния професионален сектор, с други думи, представителните организации на работодателите и на работниците в приложното поле на съответния колективен договор.

76. В рамките на този етап от колективното договаряне е възможно осигурителна институция да представи на социалните партньори от съответния професионален сектор своята кандидатура, за да ѝ бъде възложено управлението на допълнителната схема в сектора. В това отношение правителството подчертава, че колективните споразумения са достъпни в интернет и че заинтересованите предприятия могат лесно да проследят периодите на предоговаряне на управлението на допълнителните осигурителни схеми.

77. Според мен не е изключено тази национална практика вече да позволява до определена степен да се избегне настъпването на рисковете, които задължението за прозрачност цели да предотврати, и по-конкретно да позволява на заинтересованите предприятия да получат достъп до необходимата информация и да заявят интереса си преди избора на институция. Въпреки това аз сериозно се съмнявам в това.

78. В това отношение следва също така да се провери дали задължението за прозрачност предполага изискванията за прозрачност да са законодателно гарантирани, или е достатъчно, макар и при липса на изрична правна уредба, да бъде реално осигурена фактическа прозрачност чрез определено равнище на информираност и публикуване на данни, както твърди френското правителство в случая.

79. Струва ми се, че практиката на Съда не изисква законодателни гаранции за прозрачност, ако последната е гарантирана в достатъчна степен с други средства.

80. Следва да добавя, че по мое мнение обсъжданият в съдебното заседание въпрос относно последиците от контрола, който социалните партньори могат да упражняват върху избраната от тях осигурителна институция, е без значение за евентуалното обосноваване на непрозрачността на процедурата за подбор. Всъщност съгласно досегашната съдебна практика(45) строгият контрол, упражняван от държавата членка върху избрания оператор, би могъл в определени ситуации да обоснове липсата на прозрачност на етапа на подбора. Въпреки това следва да се отбележи, че това разрешение е валидно, когато е налице контрол, който може да бъде упражнен пряко от публичните органи върху избрания оператор, докато в главните производства социалните партньори са тези, които могат да контролират осигурителните институции до определена степен(46) . Затова в случая държавата членка не ги контролира нито пряко, нито посредством социалните партньори.

81. Ето защо националният съд следва да прецени, предвид всички тези обстоятелства, дали в контекст като този в главните производства процедурата за подбор на осигурителни институции за разглежданите осигурителни схеми е била достатъчно прозрачна от гледна точка на свободното предоставяне на услуги, за да обоснове разширяването на обхвата, осъществено с обжалваните наредби на министъра.

Ж – Относно молбата за ограничаване на действието на решението във времето

82. В писменото си становище френското правителство иска ограничаване на действието на решението на Съда във времето, ако той приеме, че разглежданите в главните производства процедури не са съобразени със задължението за прозрачност, като се има предвид рискът от тежки последици за здравето на бенефициерите по схемите, чийто обхват е разширен с министерските наредби(47), и добросъвестността на заинтересованите среди. В съдебното заседание Beaudout моли това искане да бъде отхвърлено, докато Confédération nationale de la boulangerie et boulangerie‑pâtisserie française иска адаптиране на действието на решението във времето.

83. Съдът може да ограничи единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на разпоредба, на която той е дал тълкуване, за да оспори основани на добросъвестност правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от сериозни смущения(48) .

84. Според мен изложените от френското правителство обстоятелства не отговарят на тези критерии. Отмяната на министерските наредби не предполага непременно прекратяване на различните договорни правоотношения, които съществуват в случая в областта на застраховането. Последиците от тази отмяна както по отношение на работодателите, така и на осигурените лица, са несигурни, поне от гледна точка на гражданското право, така че националното законодателство следва да определи конкретните последици от решението на Съда.

V – Заключение

85. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Conseil d’État (Франция) преюдициален въпрос по следния начин:

„Спазването на задължението за прозрачност, което произтича от член 56 от ДФЕС, е задължително предварително условие, за да приеме държава членка за приложим спрямо всички предприятия от даден сектор колективно споразумение, което поверява на избран от социалните партньори един-единствен оператор управлението на задължителната допълнителна схема за осигуряване, въведена в полза на работниците. Националната юрисдикция следва да прецени дали в контекст като този в главните производства процедурата за подбор на осигурителни институции за въпросните схеми за осигуряване е била достатъчно прозрачна от гледна точка на свободното предоставяне на услуги, за да бъде обосновано разглежданото разширяване“.

(1) .

(2)  – Следва обаче да се отбележи, че разглежданото изключително право не е „естествено“ или традиционно изключително право по смисъла на класическата съдебна практика във връзка например с пазара на телекомуникационни услуги (вж. по-специално решение British Telecommunications (С‑302/94, EU:C:1996:485, т. 27).

(3)  – C‑437/09, EU:C:2011:112. В това дело Съдът вече е имал повод да обсъди, от една страна, съответствието с членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС на разпореждане за задължително присъединяване към осигурителна схема, управлявана от една-единствена институция, без възможност за освобождаване за предприятията от съответния сектор, и от друга страна, евентуалната злоупотреба с господстващо положение. Успоредно с дело AG2R Prévoyance Съдът е бил сезиран с три преюдициални запитвания, отправени от Tribunal d’instance de Dax (Франция), относно съответствието с член 102 ДФЕС на същото разпореждане за присъединяване, уредено в националния колективен трудов договор на предприятията от сектора на пекарството и сладкарството (занаятчийски предприятия) (дела С‑97/10, С‑98/10 и С‑99/10). След произнасянето на решение AG2R Prévoyance Tribunal d’instance de Dax уведомява Съда, че вече не поддържа преюдициалните си запитвания. С определение от 8 юни 2011 г. председателят на Съда е разпоредил заличаването на тези дела от регистъра на Съда.

(4)  – Членове L. 911‑1, L. 911‑3 и L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване първоначално са имали за цел по-специално да транспонират в националното право Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53) [вж. Закон № 94‑678 от 8 август 1994 г. относно допълнителната социална закрила на работниците и за транспониране на Директиви 92/49 и 92/96 от 18 юни и 10 ноември 1992 г. на Съвета на Европейските общности (JORF от 10 август 1994 г., стр. 11655). Те са изменени с Постановление № 2006‑344 от 23 март 2006 г. (JORF от 24 март 2006 г., стр. 4456), влязло в сила на 24 юни 2006 г.

(5)  – JORF от 2 януари 1990 г., стр. 13.

(6)  – C‑203/08, EU:C:2010:307.

(7)  – В този смисъл вж. решение Комисия/Германия (С‑271/08, EU:C:2010:426, т. 37).

(8)  – Решение Комисия/Германия (С‑271/08, EU:C:2010:426, т. 42—44 и цитираната съдебна практика).

(9)  – Решение International Transport Workers’ Federation и Finnish Seamen’s Union (С‑438/05, EU:C:2007:772, т. 54 и 79).

(10)  – Решение 2013‑672 DC от 13 юни 2013 г.

(11)  – Посоченият закон е обнародван след това решение на 14 юни 2013 г. (JORF от 16 юни 2013 г., стр. 9958). Според посоченото решение Conseil constitutionnel може да преценява конституционосъобразността на вече обнародван закон при разглеждането на законодателни разпоредби, с които той се изменя, допълва или се засяга неговото приложно поле. Оспорените разпоредби на Закона относно сигурността на заетостта допълват член L.912‑1 от Кодекса за социално осигуряване.

(12)  – JORF от 24 декември 2013 г., стр. 21034.

(13)  – Курсивът e мой. Редът за провеждане на тази конкурентна процедура е определен с Постановление № 2015/13 от 8 януари 2015 година относно конкурентната процедура за организации в рамките на препоръката, предвидена в член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване (JORF от 10 януари 2015 г., стр. 450). Постановлението има за цел да определи приложимата процедура именно за да гарантира нейната прозрачност.

(14)  – SNRT се позовава на член L. 931‑4 от Кодекса за социално осигуряване, който се отнася до административното разрешение, изисквано от осигурителните институции.

(15)  – Тази директива впоследствие е отменена с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (наричана „Платежоспособност ІІ“) (ОВ L 335, стр. 1).

(16)  – C‑206/98, EU:C:2000:256, т. 44. Посоченото решение Комисия/Белгия се отнася до задължителните застраховки за трудови злополуки, включени в правния режим на белгийското социално осигуряване.

(17)  – Решения Serrantoni и Consorzio stabile edili (С‑376/08, EU:C:2009:808, т. 25) и Azienda sanitaria locale n. 5 „Spezzino“ и др. (С‑113/13, EU:C:2014:2440, т. 48).

(18)  – В съдебното заседание Beaudout твърди още, че във Франция вече съществуват сектори, в които чуждестранни предприятия са заявили интерес да управляват такава схема, както и предприятия, които са избрали чуждестранна осигурителна институция да управлява тяхната допълнителна схема за възстановяване на медицински разходи. В своето писмено становище UNIS не засяга въпроса за трансграничния интерес, но в съдебното заседание твърди, че такъв интерес е налице. Нещо повече, според UNIS френските институции вече предлагат услугите си в други държави членки.

(19)  – Confédération nationale de la boulangerie et boulangerie‑pâtisserie française се позовава на Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, свързано със секторно проучване по член 17 на Регламент 1/2003 относно застраховките на предприятия (окончателен доклад), което може да бъде намерено на следния интернет адрес: http://eur‑lex.europa.eu/legal‑content/FR/TXT/PDF/?uri=CELEX:52007DC0556 & from=EN]. Според този доклад тенденцията е първичните застрахователни пазари да имат национално измерение, с изключение на големите клиенти и големите рискове. Причините, които Комисията изтъква, включват разликите между националните законодателства, уреждащи договорите като цяло, застраховането и отговорността, изискването за присъствие на съответната територия и езиковите проблеми. Въпреки това следва да се подчертае, че проучването на Комисията е проведено „с оглед да бъдат окончателно идентифицирани всякакви конкретни ограничителни практики или нарушения на конкуренцията, които могат да попаднат в обхвата на членове 81 и 82 от Договора“, което вече предполага съществуването на трансграничен пазар в разглеждания сектор. Следователно констатациите на Комисията по повод на актуалното състояние на застрахователните пазари не могат да са определящи за целите на преценката за наличие на трансграничен интерес.

(20)  – C‑147/06 и C‑148/06, EU:C:2008:277, т. 24 и 31.

(21)  – C‑221/12, EU:C:2013:736, т. 29 и 30.

(22)  – Решение Belgacom (С‑221/12, EU:C:2013:736, т. 31). Въпреки това, ако в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължение Комисията само посочва, че до нея е подадена жалба във връзка с разглежданата поръчка, това не би могло да се смята за достатъчно, за да се докаже, че поръчката представлява сигурен трансграничен интерес, и въз основа на това да бъде установено неизпълнение на задължения (решение Комисия/Ирландия, С‑507/03, EU:C:2007:676, т. 34).

(23)  – Както е посочено в точка 43 от настоящото заключение. Beaudout оценява стойността на спорния договор за управление на 70 милиона евро.

(24)  – Дори да предположим, че пазарът понастоящем е предимно национален, това не е непременно показател за липса на трансграничен интерес. Според заключителния доклад на експертна група, създадена от Комисията, различията между националните законодателства относно договорите са пречка пред трансграничното предоставяне на застрахователни продукти, като водят до по-високи разходи, правна несигурност и затруднения за потребителите и за предприятията да се застраховат в други държави членки на Съюза (вж. прессъобщението от 27 февруари 2014 г. относно окончателния доклад (Final Report of the Commission Expert Group on European Insurance Contract Law), докладът може да бъде намерен на английски език на следния интернет адрес: http://ec.europa.eu/justice/contract/files/expert_groups/insurance/final_report_en.pdf). Ето защо от ограничения брой чуждестранни осигурителни институции, действащи на определен пазар, не може да се стигне до извода, че тези чуждестранни институции нямат желание да навлязат на него.

(25)  – Припомням също, че макар в случая да не става дума за застраховки, които са част от социалното осигуряване, разпоредбите на правото на Съюза относно прякото застраховане, различно от животозастраховане, могат евентуално да бъдат приложими към застраховките, включени в правния режим на социалното осигуряване, които се сключват от застрахователните предприятия на техен риск (в този смисъл вж. решение Комисия/Белгия, С‑206/98, EU:C:2000:256, т. 44).

(26)  – Решения SECAP и Santorso (С‑147/06 и С‑148/06, EU:C:2008:277, т. 34), както и Serrantoni и Consorzio stabile edili (С‑376/08, EU:C:2009:808, т. 25).

(27)  – C‑203/08, EU:C:2010:307, т. 47.

(28)  – Правната уредба на концесионните договори за услуги е изяснена в тълкувателно съобщение на Комисията от 29 април 2000 г. относно концесиите съглас но общностното право (ОВ С 121, стр. 2). Освен това трябва да се отбележи, че на 26 февруари 2014 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, стр. 1), срокът за транспониране на която е определен на 18 април 2016 г.

(29)  – Решения Telaustria и Telefonadress (С‑324/98, EU:C:2000:669, т. 60 и 61), Parking Brixen (С‑458/03, ЕU:C:2005:605, т. 46), Wall (С‑91/08, EU:C:2010:182, т. 33), както и Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 39).

(30)  – Решения Тelaustria и Telefonadress (С‑324/98, EU:C:2000:669, т. 62), Parking Brixen (С‑458/03, EU:C:2005:605, т. 49 и 50) и Wall (С‑91/08, EU:C:2010:182, т. 36).

(31)  – Решения Coname (С‑231/03, ЕU:C:2005:487 т. 17), Wall (С‑91/08, EU:C:2010:182, т. 34) и Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 40).

(32)  – Директива на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50).

(33)  – Решение Wall (С‑91/08, EU:C:2010:182, т. 48).

(34)  – Решения Mannesmann Anlagenbau Austria и др. (С‑44/96, EU:C:1998:4, т. 33), BFI Holding (С‑360/96, EU:C:1998:525, т. 42 и 43) и University of Cambridge (С‑380/98, EU:C:2000:529, т. 17).

(35)  – Решение Parking Brixen (С‑458/03, EU:C:2005:605, т. 49 и 50).

(36)  – Решения Telaustria и Telefonadress (С‑324/98, EU:C:2000:669, т. 62), Parking Brixen (С‑458/03, EU:C:2005:605, т. 49), Комисия/Италия (С‑260/04, EU:C:2007:508, т. 24), Wall (С‑91/08, EU:C:2010:182, т. 36) и Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 41).

(37)  – Решения Parking Brixen (С‑458/03, EU:C:2005:605, т. 50) и Комисия/Италия (С‑260/04, EU:C:2007:508, т. 25).

(38)  – Решение Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 46 и 47).

(39)  – В този смисъл вж. решение Belgacom (С‑221/12, EU:C:2013:736, т. 34) (курсивът е мой).

(40)  – Решение AG2R Prévoyance (С‑437/09, EU:C:2011:112, т. 66).

(41)  – C‑203/08, EU:C:2010:307.

(42)  – Решения Telaustria и Telefonadress (С‑324/98, EU:C:2000:669, т. 62), Parking Brixen (С‑458/03, EU:C:2005:605, т. 49 и 50) и Wall (С‑91/08, EU:C:2010:182, т. 36).

(43)  – Решения Coname (С‑231/03, EU:C:2005:487, т. 21), Coditel Brabant (С‑324/07, EU:C:2008:621, т. 25) и Sporting Exchange (С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 41) (курсивът е мой).

(44)  – По-специално по смисъла на член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(45)  – От практиката на Съда следва, че ограниченията на установената в член 56 ДФЕС основна свобода, които произтичат конкретно от процедурите за предоставяне и за подновяване на разрешение на един-единствен оператор, могат да се считат за обосновани, ако съответната държава членка реши да предостави или да поднови разрешението на публичноправен оператор, чието управление е под прекия надзор на държавата, или на частноправен оператор, върху дейността на който публичните власти могат да упражняват строг контрол (решение Sporting Exchange, С‑203/08, EU:C:2010:307, т. 59).

(46)  – Следва да се отбележи, че мненията на страните, участвали в съдебното заседание, се разминават много по въпроса дали синдикатите, които не са подписали дадено колективно споразумение, имат възможността да участват в паритетната комисия след разширяване на обхвата, и съответно да упражняват контрол върху осигурителната институция.

(47)  – Сред доводите, изложени в подкрепа на искането, по-специално се твърди, че отмяната на наредбите за разширяване на обхвата, която би била вероятната последица от такова решение на Съда на национално равнище, би сложила край на принципа на взаимното осигуряване, на което се основават тези схеми, и би застрашила тяхната финансова стабилност и установените по тези схеми гаранции. Нещо повече, що се отнася до националния колективен трудов договор за сектора на недвижимите имоти, влизането в сила на въпросната схема по отношение на всички предприятия, включително на присъединилите се към нея, е било обусловено от публикуването на наредбата за разширяване на обхвата.

(48)  – Решение Balazs и Casa Judeţeană de Pensii Cluj (С‑401/13 и С‑432/13, EU:C:2015:26, т. 50 и цитираната съдебна практика).